Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2016 14:25 - Есенен вятър в слънчевите корони на дърветата
Автор: pelikannakraqnasveta Категория: Други   
Прочетен: 3066 Коментари: 9 Гласове:
7

Последна промяна: 15.09.2016 14:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Решавам да се разтоваря с писане ей така безцелно, както човек се разтоварва правейки разходка. Понеже мястото ми е ограничено остава ми да ползвам фактора време, за да се разхождам по листа, да създавам визуални представи за движения, места и аналогии на хаоса. Пренасям се няколко часа напред, когато се прибирам и лягам по гръб на леглото, пускам си оня филм, който вчера изтеглих – италианския от седемдесета година. Ако не ми хареса винаги мога да догледам френския филм с Жерар Депардийо, в който играеше един писател, попаднал в полицейски участък при един инспектор, който го разпитва за наскоро извършено убийство в района в една дъждовна тъмна нощ, разбира се. После си представям да сготвя една тиквичка по някакъв начин или да изям няколко парчета пица, ако са останали в кутията. Представям си се под тази тиха карантина докато се събудя чак в утрешния ден, за да завъртя още един кръг във въртележката на хамстера. Вчера почивах, защото ползвах надработени часове, но всъщност не успях да почина, защото пак рисувах, а там пистата е бърза и често обираш някое дърво по пътя или летиш на завоите. После уж си удовОлетворен, но и масата е омацана от боите и дрехи са омацани от боите и пепелника е заринат с фасове, кенчета пълнят кошчета за боклук. Следураганно. Иначе си нарисувал картината на живота си, която е винаги последната, но си сам в тая илюзорна зала на славата, в тая вечност на изкуството, с бъдещия ти 36-ти рожден ден през октомври и изтърканото еднообразие на дейности, които вършиш сам под купола на мозъчните си хроники. Вчера сутринта след като баща ми мина и пихме кафе, порисувах малко и излязох да си купя платна, като облякох една нарисувана с маслени бои тениска. Белите ми големи слушалки, косата ми наоколо, брадата, тъмните очила на Серпико, висящите ми цветни длани и ръце, дънки, кецки. Вървя като някаква автентична душа на художник от Париж по времето на Пабло, сякаш току-що убил змея, главозамаян от срещата си с красотата и празнуващ себе си, като участвала частичка в пресътворението на някакви вечни душевни простори. Вървя като ламя, налапвам гледки в ляво и в дясно и напред, дишам с пълни дробове. Като някакъв цепелин съм в небето, самооценката ми прелита като Стефка Костадинова над летвата. Страшна работа. Чувствам се осъществен. Дръж се земьо, шоп те гази. Смешно наистина. Така е когато си мислиш, че си направил нещо уникално хубаво. Суета. Купувам си платна, четки и една тубичка боя. После се забивам в едно заведение на една тераса над Дунава. Поръчвам си бира, а как вървят цигарите, цигарите, цигарите. Саморазруха, след като си копал скалата на красотата и си извадил някакъв образ от нея. Звъня до Варна за една песен, пък и защо да не се обадя. Кучето 2756 лежи до масата ми и след като изпивам бирата си отиваме да се разходим заедно покрай Дунава. Нивото на реката доста ниско, което ми дава възможност да понагазя крачка-две, измокряйки крачолите си, и да седна на един камък над водата. Времето спира. Не искам да се притеснявам от нищо. Другото време облачно, реката властна и спокойна. Небето широко над нея. Седя като японска маймунка в топъл извор. Гледам дългите полети на гларуси, чайки и други птици. Всичко се рее, а аз дърпам цигари и слушам Indian background flute music instrumental meditation music yoga music spa music for relaxation, последния да затвори вратата. А вратата отворена, никой и няма и намерение да я затваря. Полежавам по гръб на едно заседнало на сушата голямо дърво. Гледам небето. После подскачам и катеря кея с кучето, прибирам си платната от барчето и се прибираме вкъщи. 2756 лежи на пода. Слушам музика, рисувам, къпя се, щракат кенчетата, бог се показва със слънцето си през облаците, облива терасата със светлина, потвърждава ми някакви работещи истини с квантовото си поле, чувствам се сякаш съм се окичил със златен медал на стълбичката, чувствам се повече от щастлив, а и бирата ме прави по-чувствителен. Работата отива на дерейлиране. То излиза, че това не е почивка, а някаква изтощителна работа. С един приятел излизаме на разходка, забърсваме младо семейство с детска количка към парка и всички заедно плюс бебето, което мълчеше постоянно, поседяхме в розовата градина, а небето беше кръгло заради дърветата и красиво, заради облаците и залеза. А птиците пак разресваха ли разресваха погледите. Човек може да се чувства много добре, ако не ходи на работа. Почва да усеща времето си като преживяване. Трябва да намеря начин да се махна от тоя кръг. Засега залагам всичко на тия картини, на тая светла армия, която се множи с всеки нов ден. Тая армия трябва да завземе нови територии. Територии на ума и сърцето. В Русе някой може да ти даде пет лева до петдесет за една картина, във Варна, Бургас или София, някой може да се излъже да ти даде дори двеста. Но това е България и всички знаем защо е така. Легионите ще отлетят към Финистера, към края на света, прелетното място на pelikannakraqnasveta. Една моя картина от предишна изложба физически се е настанила отдавна в Майорка и дърпа като магнит, като JPS координати талазените стихии на квантовото поле. Бих живял в Португалия, Португалия. Едно време като малък винаги си избирах Португалия, без да знам защо. Навярно съм правил някаква връзка с портокали. Аз почвам да обръщам внимание на всички детайли в тая брауново изписана със симпатично мастило история върху тая житейската табула раса. Как ще стане всичко това, кога ще стане всичко това? Засега рисувам и трябва да спестявам навярно пари, пари… След това навярно избори, воля и увереност, преди да е отминал този подем на подредени планети, за да ме остави в последствие там докъдето съм я докарал. Иначе сменям дните, изпращам вечер слънцето до Бразилия, откъдето го поема Лили Рикардо. Нощни стражи, дневни стражи. Рембранд и той нарисувал това-онова. Различни светове, един свят свързващ всички. Гледам в огледалото кичур синя коса. От вчерашната боя. Като „Синята брада“ на Кърт Вонегът. И той е успял да победи с упорството си накрая. Това може и да съм го казвал и друг път. Иначе „Синята брада“ е: (ползвам пейста от Укипедия) „…автобиография на измисления герой Рабо Карабекян. Той е художник, представител на абстрактния експресионизъм, който взима участие във Втората световна война. Неговият дом се намира на брега на морето заедно с частен плаж, където един ден той среща странна жена. Нейното име е Сърк Берман и нейният първи въпрос към него е „Как починаха родителите ти?“ Той я кани в къщата си и тя остава да живее там, като непрекъснато задава странни въпроси. Книгата е забавна и остроумна сатира на обществото на творците и техния свят.“ Ами толкова. Напоследък съм с шест часа разлика, господарю мой на сливащите се реки. И на няколко места едновременно. Хубав есенен ден в кампуса. Оградата и вятърът в жълто-зелените листа носи носталгия. „…Смъртта влиза и излиза ; излиза и влиза в кръчмата смъртта.“ “



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Четох с радостно доволство! Б...
15.09.2016 19:30
Четох с радостно доволство!
Благодаря!
Много...
цитирай
2. krassko - Много свежо :)
15.09.2016 21:09
И аз благодаря:)
цитирай
3. pelikannakraqnasveta - ха ха :) много радостно, аз пък ви ...
15.09.2016 22:02
ха ха :) много радостно, аз пък ви обичам :P
цитирай
4. martiniki - рее се и текстът - така освободен и цветен, та леко му става на човек...
16.09.2016 08:29
тиквичка - готвя често през лятото - една тиквичка, един морков, глава лук, шепа ориз, домати - 1-2, черен пипер, джоджен, червен пипер - е, пак ще сготвя
цитирай
5. wonder - ха ха :) много радостно, аз пък ви ...
16.09.2016 08:41
pelikannakraqnasveta написа:
ха ха :) много радостно, аз пък ви обичам :P


А ние теб... по-отдавна! ;)))
цитирай
6. pelikannakraqnasveta - :) гледай ти :) поздрави. желая ви ...
16.09.2016 09:39
:) гледай ти :) поздрави. желая ви хубав ден за дишане :)
а тиквичката вчера ми избяга, та благодаря за комбинацията от зеленчуци - днес няма да и се размине :)
цитирай
7. vesever - Уникални картини.
16.09.2016 14:45
Уникални картини.
цитирай
8. pelikannakraqnasveta - Благодаря.
17.09.2016 11:38
Щом ги виждате са и ваши :)
цитирай
9. uroboric - :))))))))))
17.09.2016 19:03
Ще се видим в края на коридора, не се откланяй. Пращам ти варненското си безвремие да ми го пазиш за малко.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pelikannakraqnasveta
Категория: Други
Прочетен: 112985
Постинги: 142
Коментари: 119
Гласове: 393
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол