Прочетен: 10448 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2014 12:16
ПРИКАЗКА ЗА ЛЪЖАТА И ИСТИНАТА
Веднъж между Лъжата и Истината възникнал спор за това как е по-добре да се живее, когато се лъже или когато се казва истината.
Лъжата – намръщена млада девойка, хвърляща около себе си тревожни погледи, облечена шикозно и модерно, твърдяла, че когато се лъже, се живее много по-лесно. Казала: „Когато се оплакваш, а не те боли, хората ти вярват и те съжаляват много повече отколкото ако знаят, че си напълно здрав. А понякога – продължила тя – трябва да скриеш истината и от най-добрия си приятел. Така можеш да го предпазиш от много неразумни постъпки. Ако го накараш да излъже заедно с теб и двамата ще бъдете доволни и ще си останете приятели. И винаги можеш да кажеш „Честна дума!”
Истината – също млада и красива девойка, облечена твърде скромно, с гордо вдигната глава, винаги усмихната и лъчезарна, не била съгласна. Тя заявила, че никога не трябва да се лъже, че който винаги казва истината, е полезен както за себе си, така и за своите приятели. Истинските приятели никога не трябва да се лъжат. И винаги трябва да се вярва на тяхната честна дума.
Спорът между двете се разгорещил и тогава те решили да се попитат другите.
Първо попитали кралят на тяхното кралство.
Кралят се разсмял и високомерно заявил:
- Чуйте ме добре! Истина ви казвам, честна дума, вервайте ми, ако не беше лъжата, аз и досега щях да си бъда бедняк както повече от поданиците на моето кралство. Аз постоянно ги лъжа, че държавната хазна е празна, че годината е била сушава, че са паднали градушки и реколтата е унищожена и по два пъти в годината увеличавам данъците. Ами съседния крал? Ние с него всяка вечер си пием заедно ракийката, но народът мисли, че сме врагове и винаги ще трябват пари за войната с него. И аз пак увеличавам данъците. Така прави и съседния крал. И да знаеш, сега се е захванал с едни свои нови дрехи, само с тях се занимава и е щастлив.
- Видя ли, красавице? – захилила се Лъжата. – Видя ли един истински щастлив човек.
Тогава Истината завела Лъжата при Лъжливото овчарче. Него всеки го знае от една друга приказка.
- Кажи ми, овчарче, ти щастлив ли си, когато лъжеш? И защо те наричат Лъжливо? – попитала Истината и се усмихнала.
- Не думай, миличка! Аз никога няма повече да лъжа. Аз бях наистина щастлив и весел. Постоянно си правех шеги и се забавлявах. Още щом изкарвах стадото си към гората и се развиквах: „Вълк! Сивият вълк! Помощ, помощ!” И добрите хора идваха да ме спасяват от вълка, а аз се смеех на тяхната наивност. Разбира се, нямаше никакъв вълк. Така направих няколко пъти, а честните и добри мои приятели все идваха и се хващаха на моите лъжи. Един ден обаче Сивият вълк наистина се появи. Аз този път се изплаших и силно се развиках: „Помощ! Вълк! Помогнете ми! Честна дума, този път не лъжа!”. Хората обаче знаеха колко пъти съм ги лъгал и никой не дойде да ми помогне. А лошият вълк ми отмъкна най-хубавата овчица. Още тъгувам за нея. И тогава си казах, че никога повече няма да лъжа. Честна дума!
Лъжата се разядосала, зафучала и завела Истината при най-големите лъжци на кралството. Всички те се хвалили, че са най-щастливите хора в кралството, но не изглеждали никак щастливи. Изглеждали по-скоро болни и изморени.
Истината пък я запознала с много обикновени хора, все отрудени и почти бедни хора, които постоянно се усмихвали и винаги били доволни. Те се радвали и на двете и заявявали, че са щастливи, че поне спят спокойно.
Двете момичета така и не можели да се разберат как трябва да се живее – като се лъже или като се казва винаги истината. Продължили да се карат.
Един ден вървели по прашния път и спорили. Срещнал ги един красив момък. Той забелязал красивата девойка и намръщената й спътничка, приближил се и попитал:
- Накъде сте тръгнали, уважаеми дами. Честна дума, много ми е приятно да се запозная с вас.
Истината се усмихнала и отвърнала:
- И на нас ни е приятно, младежо, ние сме Истината и Лъжата. Кажи ни честно, какво мислиш за нас?
- Какво да ви кажа, красавице? Мога само да ви припомня една приказка за Лъжата. А те е: „На лъжата краката са къси.”А ти какво си тръгнала с тази късокрака лелка? Недей да спориш с нея. Я по-добре тръгни с мен. Ще те разведа из нашия край да видиш колко много честни и добри хора има по този свят.
И двамата тръгнали, хванати за ръце. Тръгнали към добрите и честните хора. Честна дума, ви казвам, точно така се е случило.
Лъжата останала сама. Обаче не била тъжна.
Скоро по прашния път се задал един джип – от тези модерните, лъскав и тузарски. Приближил, забил спирачки и от него се изсулил младеж. Разбира се, красив, с тежък златен ланец през врата, с пура в ръката. Облегнал се на огромната резервна гума, лениво запалил пурата и издекламирал.
- Накъде маце? Ще се качиш ли?
Очичките на Лъжата светнали.
- Разбира се, пич! Защо да не се кача, та какво ще правя из този кър? И да знаеш, удоволствие още бъде изцяло мое!
И поели с мръсна газ след Истината и Младежа, тръгнали да търсят добрите хора. Не ги подминали. Вероятно двамата са се били отклонили от пътя – там някъде в цъфналата ръж, за да открият свои неща. Но нито Мутрата, нито Лъжата забелязали това. Те продължили по прашния междуселищен път към близката асфалтирана магистрала.
Отново ви казвам, така е станало, честна дума, но не мога да си отговоря на някои въпроси. На кого да повярваме? И как да живеем? Ако имате отговор, моля ви кажете ми.
ПоукаС лъжата да живеем
понякога е лесно
А истина да кажем
дали ще е чудесно?
Приятели, дали
лъжата щастие ни носи?
С въпрос ще отговоря
на вашите въпроси.
Дали да я потърсим
истина - самата
и колко ще платиме?
Каква ще е цената
за думата най-свята,
най-свята на земята.
Честна дума, аз ви казвам.
И въобще не знам
кое от днес и по нататък
ще да приема, срам не срам.
. Тук приказката би трябвало да свърши. Да, ама не! Все ми се иска да се върнем при Младежа и Истината. Къде са те сега, накъде поеха? По-горе беше написано - в цъфналата ръж. Едва ли... Та то в нашето кралство вече няма ръж. Всичко вече е само боядисано или внос от чужбина и то ГМО. И пустош, тъжна пустош... къде да кривнеш, пък и да се гониш... Или пък са отпрашили към дъгата? Ех, колко хубаво би било да е така ! Ама къде е тази дъга? А къде е слънцето? Та нали за дъга е нужно слънце? Как ми се иска да изкрещя: Let the Sunshine In !
- Не, бе, глупако, и те се намират по магистралата.
- По коя магистрала, по онази, по който препуснаха Лъжата и Мутрата ли?
- По нова магистрала, по най-новата, по която ще тръгнем и ние. Тя ще ни отведе най-сетне до светлото бъдеще!
- Но защо са свели глави, нима се съмняват?
- Ех, и ти, та те все пак вървят, не виждаш ли...
.От "Приказките на Вал"
СЪВРЕМЕННИТЕ ДЕМОКРАТИ НЕ ОБИЧАТ ИСТИНАТ...
РЕКВИЕМ ЗА ИСТИНАТА
ВИНОВНИ ЗА ГИБЕЛТА НА "МАКЕДОНСКИТЕ...
КАК ДА СЕ ОТЪРВА ОТ НАТРАПЧИВИТЕ ЛОШИ МИ...
Да, истината все повече дразни някои. Но важното е , че все още я има. Ако може пък да я предадем на някого до нас, след като сме се докоснали до нея... Е, това ще е прекрасно! Вярвам, че ще се съгласиш с мен!
Благодаря!
Честна дума ти казвам! :)
човешки размисли... Ето едно докосване до истинското...
Благодаря, Вал...
Да, времената са такива - в лъжата се вярва, стига да се повтаря
по няколко пъти на ден, което за съжаление е факт, но истината
може би по чудо, но оцелява... и побеждава...
Поздрави !
човешки размисли... Ето едно докосване до истинското...
Благодаря, Вал...
Да, времената са такива - в лъжата се вярва, стига да се повтаря
по няколко пъти на ден, което за съжаление е факт, но истината
може би по чудо, но оцелява... и побеждава...
Поздрави !
Много се радвам, че прочете тази приказка и още повече, че я хареса. Аз съм оптимист за оцеляването на Истината. Докато сме живи, докато Бог е с нас, Истината ще я има и ще побеждава!
Поздрави!
24.08.2014 21:34
>3
>3
Надвам се, че ти е харесал! Колкото за истината - ами опитвам се!
Поздрави!
Много ми се искаше да не се съглася с тези твои думи. Но за съжаление си права. Всъщност истините ни се представят изкривени и постепенно се превръщат в неистини. Нещо повече - те въобще не се представят. На тяхно място се настаняват лустросаните лъжи и ние постепенно лъжем самите себе си като им вярваме. Но затова са приказките и затова тази история, която си прочела е наречена приказка. Нека понякога да се огледаме в едно приказно огледало и не да попитаме кой е най-красив на земята, а да съзрем някоя красива истина, в която си струва да повярваме и да последваме. Повярвай ми, това понякога се случва и в живота. Честна дума ти казвам! :)
Ако винаги мислим,бъдем разумни и чисти по Душевност-бихме могли да различим Истината от Лъжата!Всеки обаче носи със себе си и в себе си набор от Душевност,който не може да се закупи никъде!Той се изстрадва и спечелва!
Твоите герои са на различни нива,Вал!Едните виждат и чуват-другите залагат на мига,на фалша,на човешките качества,станали популярни-но не и истинни!Какво по-хубаво от това да поемеш пътя на Светлината и да се опиташ да докоснеш Дъгата-онази магичност ,ефимерна красота,носеща както илюзията за съществуването си-така и реалността с пречупващата се слънчева светлина във водната капчица!Само там-по онзи път,преминаващ през поляните от цъфнала ръж-бихме открили себе си и нещото наречено Истина!
Благодаря ти за прекрасната приказка!!!
Аз съм ЗА благородното премълчаване на истината, когато ситуацията го налага. Иначе бая перипетии си имам с прямотата и искреността, които струят на талази от мен и хич не се харесват понякога от околните...
Поздрави и една истинска усмивка за теб! ;-)
Ако винаги мислим,бъдем разумни и чисти по Душевност-бихме могли да различим Истината от Лъжата!Всеки обаче носи със себе си и в себе си набор от Душевност,който не може да се закупи никъде!Той се изстрадва и спечелва!
Твоите герои са на различни нива,Вал!Едните виждат и чуват-другите залагат на мига,на фалша,на човешките качества,станали популярни-но не и истинни!Какво по-хубаво от това да поемеш пътя на Светлината и да се опиташ да докоснеш Дъгата-онази магичност ,ефимерна красота,носеща както илюзията за съществуването си-така и реалността с пречупващата се слънчева светлина във водната капчица!Само там-по онзи път,преминаващ през поляните от цъфнала ръж-бихме открили себе си и нещото наречено Истина!
Благодаря ти за прекрасната приказка!!!
Блгодаря за тези прекрасни и истински думи! Някои от нас вече са открили Истината, а някои само си мислят, че са я открили. Ето те са за съжаление. А на тези, които все още се лутат пожелавам да стигнат до дъгата и да се опитат да я докоснат. Понякога става!
Аз съм ЗА благородното премълчаване на истината, когато ситуацията го налага. Иначе бая перипетии си имам с прямотата и искреността, които струят на талази от мен и хич не се харесват понякога от околните...
Поздрави и една истинска усмивка за теб! ;-)
Една истинска усмивка! Ето това ми трябва. За съжаление тези усмивки остават все по-малко и по-малко. Но все още ги има. Затова благодаря на Бени!
А дали смв харесвани от околните? Трудно се дава отговор на този въпрос. Често това е само една илюзия, но е хубаво да повярваме даже и в нея!
Радвам се, че коментираш точно по този начин. Това за носа на Пинокио е супер сравнение. Можеше да има достойно място в тази приказка. Според мен всяко истинско и наивно сърце най-лесно може да бъде заблудено, но всеки има право на собствено мнение. Всички други твои твърдения са правилни и точни. Много е хубаво да има толкова много мнения. Това ме редва!
Благодаря!
По кой път да поемем? И кой път е по-труден? Това са все въпроси, на които всеки сам ще си отговори. И ще поеме... А предизвикателствата трябва да бъдат преодолявани. Те са навсякъде. Ако ги няма, едва ли ще бъде интересно... Но животът все пак е прекрасен!
Поздрави от Вал!