Все повече става ясно, че Турция в момента е единствената държава в света, която може да си позволи да уволни 20 000 души, служители на съдебната система, на администрацията, на полицията и на армията, арестувайки част от тях след последвал опит за държавен преврат. Отстраняването от постовете им, едновременно, по мои сметки, на около 1/4 от висшия  команден  състав на турската армия е забележително постижение, което, надявам се, ръкововодителите на Турската държава да успеят да осъществят с подобаващата отговорност за това, следствие от което са  продължаващите към момента  мини трусове след държавния преврат, които би трябвало да бъдат туширани, за да спрат  да дестабилизират икономически държавата. Дали г-н Ердоган, президент на Турция, ще издържи подобна отговорност, не е ясно, засега обаче турската държава се справя добре - турските военни отричат участието си в държавния преврат, танковете са качени на специалните платформи, за да ги закарат обратно във военните бази, по улиците на града хората бързат за работните си места, поне така личи, или поне изглежда, от репортажите на евронюз...Смятам, че с цената на тези 20 000 души и техните семейства, както и с цената на още много човешки животи, Турската държава ще преживее президента Ердоган, накъде ще върви след това - е работа на самите турци. 
Моя работа е да попитам г-н Валери Симеонов, в качеството си на какъв изпраща поздравления на арестуваните като държавни изменници висши генерали, военни и полицаи в Турция? Може би като кореспондент на "Ню Йорк пост", или на "Евронюз", или що? По мое мнение, превратът, иницииран в Турция, беше  резултат от потъпкването на права и отнемането на привилегии, в Турция, и съвсем не беше събитие, свързано с бурките на г-н Симеонов, на които вече и турският посланник у нас започна да се ядосва, което е съвсем резонно. 
Съветвам г-н Симеонов да вземе за пример в-к "Стандарт", където още днес изкараха на първа сръбската армия, като по-многобройна и съответно по-интересна, ехе, на мен дядо ми навремето е воювал срещу тях, говореше ми, преди да си отиде, че река Сава или река Драва,  текла цялата червена от кръв, той помнел; мислех, че е личен спомен и легенда, но се оказа, че има и други живи, видели реката, няма начин и неговият прадеда да не е...