Постинг
10.08.2013 22:46 -
моята малка светлинка.
Автор: justafairytale
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1536 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2013 23:27
Прочетен: 1536 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 10.08.2013 23:27
задушена съм от собствената си омраза.
знаете ли, не знам дали съм лош човек. чувствам се като такъв. нали само лошите хора мразят?
да.. може би съм лош човек. лош, при това завистлив. иначе защо щях да мразя толкова?
погледнете ги всички останали, имащи свобода, имащи талант, смелост.. и ето ме мен. криеща се зад глупав интернет блог. водеща война вкъщи за това каква блуза да си сложи.
да.. жалка съм.
казват, че омразата те разрушава. стигам до извода, че нямам нищо против да бъда разрушена отвътре.
не е самоубийство, ако съзнанието ти е вече мъртво, нали?
задушавам се. не знам от какво точно, но се чувствам като в окови. окови, от които скоро надали ще се освободя.
а така ми се иска да полетя.. някъде, високо далеч, към свободата. искам късче свобода.
но все пак има някой, спиращ ме. което е хубаво.. ръка, която да ме издърпа. рамо, на което да се облегна.
да, трудно ми е. нечовешки трудно ми е.
но все пак той е там.. и всичко останало. моята малка светлинка.
мда.. имам си своя мъничка светлинка, която ме държи здраво стъпила на земята, и едновременно с това ми помага да седя изправена.
приятно е. топлина. сила. силна ръка.
имам моменти, в които се чупя. разпадам се на парчета. изпадам в дупка, трап, яма.
понякога ми е трудно да свикна.. не съм свикнала на добро отношение от друго човешко същество. но ето го там, на ръба на пропастта, а вместо да се смее, подава ръка, издърпва ме нагоре, прегръща ме и всичко изглежда някак по-добре от преди..
може и да е жалък начина, по който завися от него, но е факт.
моята силна ръка.
моето рамо.
моята малка светлинка.
само и единствено моя. приел ме с всичките ми недостатъци, с всичките ми грешки, с цялата ми лудост, с всичко, което не е на място. моята мъничка светлинка, помагаща ми да се държа на краката си. моята малка светлинка, която сваля оковите. моята малка светлинка, която ми помага да дишам. малката ми светлинка, която ме държи тук.
моята малка светлинка.
знаете ли, не знам дали съм лош човек. чувствам се като такъв. нали само лошите хора мразят?
да.. може би съм лош човек. лош, при това завистлив. иначе защо щях да мразя толкова?
погледнете ги всички останали, имащи свобода, имащи талант, смелост.. и ето ме мен. криеща се зад глупав интернет блог. водеща война вкъщи за това каква блуза да си сложи.
да.. жалка съм.
казват, че омразата те разрушава. стигам до извода, че нямам нищо против да бъда разрушена отвътре.
не е самоубийство, ако съзнанието ти е вече мъртво, нали?
задушавам се. не знам от какво точно, но се чувствам като в окови. окови, от които скоро надали ще се освободя.
а така ми се иска да полетя.. някъде, високо далеч, към свободата. искам късче свобода.
но все пак има някой, спиращ ме. което е хубаво.. ръка, която да ме издърпа. рамо, на което да се облегна.
да, трудно ми е. нечовешки трудно ми е.
но все пак той е там.. и всичко останало. моята малка светлинка.
мда.. имам си своя мъничка светлинка, която ме държи здраво стъпила на земята, и едновременно с това ми помага да седя изправена.
приятно е. топлина. сила. силна ръка.
имам моменти, в които се чупя. разпадам се на парчета. изпадам в дупка, трап, яма.
понякога ми е трудно да свикна.. не съм свикнала на добро отношение от друго човешко същество. но ето го там, на ръба на пропастта, а вместо да се смее, подава ръка, издърпва ме нагоре, прегръща ме и всичко изглежда някак по-добре от преди..
може и да е жалък начина, по който завися от него, но е факт.
моята силна ръка.
моето рамо.
моята малка светлинка.
само и единствено моя. приел ме с всичките ми недостатъци, с всичките ми грешки, с цялата ми лудост, с всичко, което не е на място. моята мъничка светлинка, помагаща ми да се държа на краката си. моята малка светлинка, която сваля оковите. моята малка светлинка, която ми помага да дишам. малката ми светлинка, която ме държи тук.
моята малка светлинка.
-разбрах, твоята светлинка е твоята любов. Ах....., каква вълшебна функция имаш до тебе! Отговори подобаващо на тази любов и ще бъдеш изтеглена от блатото, в което се чувстваш, като лошият човек. Ти си потребна на неговият живот! Той те обича истински и за това ти подава ръка, той ще бъде цял живот твоята светлинка/пазител....
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 54
