Хората сме като снежинки. Идваме на Земята крехки, чисти, невинни. Ставаме част от снега. С времето се позацапваме... Накрая се стопяваме в земята.

Раждаме се в тинята, проправяме си път през коренища и мътилка а накрая цъфтим с най-красиви цветове.

Така не звучи ли по-добре?

Звучи добре, но всеки интерпретира различно живота :]