Блогът на videania :: Erato

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.01.2011 01:24 - Erato - От Фанопик

Автор: videania Категория: Поезия

Прочетен: 2203 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 23.01.2011 02:29

...и когато прах покрие всичко туй , що е покрай нас ,
и когато нас ни няма вече ,
ще идваме , ще спомняме и ще крещим с вселенски глас,
защото паметта е вечна....

Когато остарееш , сънна , с посребрени
коси , до огъня ще препрочетеш тоя стих
и както го четеш , ще ще спомняш оня поглед тих
на своите очи , от сенки помрачени.

Как много любеха , привидно или от сърце
и радостта , и прелестта ти нерлинудена -
но любеше един душата ти пробудена
и скърбите на твоето менящо се лице .

Приведена върху главните , лумнали в искри ,
ще кажеш ли , че любовта ни изостави ?
По тези върхове в небето се отправи
и там зад ярък звезден куп лицето си закри.
Уилиам Йитс