Страшно е. 
Назад-спомени прашни, 
напред- сенки неясни, 
промъквам се слепешком. 
Налучквам, събарям, поправям
грешки, надежди, мечти. 
Любови приети по спешност-
отминават, без да имат подслон. 
А страшното вече е смешно. 
Остана далече, 
на първия остър завой.