Тропот и грохот от маршеруващите съветски войници (ходели са пеша, защото нямало метро - сега могат цяла София с едно билетче да прекосят) се чува от центъра на столицата и плащи софиянци. Има посрещачи - предимно партизани. Има несъгласни - мнозина. Обаче роптаенето само вкъщи. След 9-ти хора гинат.

Новите властоимащи комунисти се самопровъзгласяват за велики. Почти буквално. Те обявавят действията си като воля на целия народ.

Свалят кабинета на Муравиев, управлявал 7 дни. На министър-председателския стол сяда един от ръководителите на Отечествения фронт - Кимон Георгиев, чийто дъщеря е омъжена за омбудсмана Гиньо Ганев, който пък ръководи ОФ-то през 1990. Георгиев е бил и министър без портфейл - същински Божо Димитров.

Сталин обявява реалната война на страната ни 4 дни по-рано - на 5 септември. Те твърдо заявяват, че са освободили цяла Европа от фашизма. Ама май не е така - както пише Пламен Цветков - те заменят нацистките окупационни режими в Източна Европа с още по-страшна разновидност на тоталитаризма.

По-късно на власт идват и още генералният секретар на Коминтера Димѝтров, Коминтерският ръководител Коларов, култовият бай Вълко. Всички здраво застават зад идеите, издават утвърдителни заповеди за хвърляне на полругалите режима в Белене.

Създават се още много жестоки концентрационни лагери - Богданов дол, Заград, Копринка, Росица, Куциян, Николаево, Поручик Чунчево, Босна, Ножарево, Чернево. Един от най-жестоките е лагерът край Ловеч, наречен Слънчев бряг, но защо ли?

Екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия; освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии; лишаване от право на собственост; възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия; възпрепятстване на свободното движение във и извън страната; лишаване от гражданство. Това е записано в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

Продължават действията на комунистическия режим - държавата убива свои, държавата разследва свои, държавата санкционира свои, държавата обесва свои, държавата наказва своите. Мажат се на Съветския съюз.

Десетки хиляди българи биват убити само при решението на "властите" да включат армията ни в III-ти Украински фронт, който има за цел за свали хитлеризма.

Жертвите на комунистическата диктатура в страната ни възлизат на около 250 000 души. Хора, искащи по-добро зад граница, противящи се на единствената партия, търсещи ненамеримата алтернатива. В световен мащаб жертвите са над 105 милиона.

---

Видни партизани "дефилират" по столичните улици. Те се провъзгласяват за "спасители на народа" и единствените, които ще "избавят държавата" от национална катастрофа. Резултатът - 250 000 жертви на престъпния режим у нас.


Карта на концентрационните лагери в България.

постинга ви в моя профил във Фейсбук. Дано нямате нищо против! Това трябва да се прочете от повече хора! Поздрави!
http://www.facebook.com/galinabg?ref=nf

Благодаря. Нямам нищо против, разбира се.

Откровена профашистка пропаганда.

Анонимен,

В публикацията ми са изтъкнати фактите. Нима отричаш, че комунистическият режим в България е взел повече от 250 000 жертви. Нима отричаш, че почти половин милион българи са били подлагани на нечовешки затворнически режим в концентрационните комунистически лагери? Нима отричаш, че режимът е довел страната ни до национална катастрофа?
В нашата страна никога не е имало "фашистки режим", няма и да има.