СЕНЕКА: ВСЯКО ИЗЛИШЕСТВО Е ПОРОК

                                Желю Железов

      

       Преди няколко дена случайно поподнах в блога на dobromirdimitrov, където в пост Pay it Forward бе публикувана сентенцията на Сенека „Всяко излишество е порок”. Като осъзнах голямата теоретическа значимост на тази сентенция в разбирането на съвремието ни, написах  Коментар, в който между другото се казваше: "В бъдещия обществен строй, който ще дойде на мястото на това вмирисано потребителско общества, проблемът потребно – излишно ще стане основен при разпределението между индивидите на обществено присвоявания "принаден продукт" - действителният източник на излишеството, което, едва тогава от порок, ще се превърне във висше благо."

      В отговор на моя Коментар блогърката rumyn публикува свой Коментар, в който, след като цитира горната моя мисъл, продължава: „… за такъв обществен строй се говори много отдавна и много пъти е правен опит да се осъществи. уви все са пропускали човешкия фактор и че няма как да премахне настроението алчност и завист от човешките чувства. и още такива подобни на тях. за това и всички опити са се проваляли. 
точно чета - "за това ли беше всичко " на евтим евтимов
описва как преди 44-та с чисти помисли са умирали за доброто на народа и как оцелелите след 44-та са се клеветили един друг в алчноста си да са не по добра позиция във власа. простичко казано - хубава идея, но не -осъществима в реалния живот. :)
а за сегашния живот какво да кажа?
работя във определена фирма . прилична заплата получавам както останалите , но...
в един момент чувам как определен индивид почва да смята собственика колко е спечелил и колко малко дава на работника. е моя въпрос е - колко работника биха могли да застанат на мястото на собственика ( владеещ няколко езика, с няколко виши ) и да завъртят по добре от него бизнеса му?
не зададох въпроса към мърморкото защото той и без друго нямаше де ме разбере. но той от завист от алчност и некомпетентност, настрои една огромна част от работниците срещу собственика. с такива хора не се прави нов строй.
с такива характери ще си тъпчем в блатото в което сме.”

      Днес с изненада открих, че въпросният постинг и коментарите към него са изтрити. Въпреки това реших да публикумам мислите, които породи у мен Коментарът на rumyn. Тя, без да осъзнава това, е синтезирала по блестящ начин илюзиите и предразсъдъците на мнозинството от съвременното българско общество.

      Съмнението й дали е възможен социализмът като общество, в което излишеството да не е порок, формира въпрос - един от най-трудните за отговор. Опитите да му се отговори, особено след краха на реалния социализъм от съветски тип, образуват идеално пространство, чието най-екзактно  определение е „интелектуален вакуум”. Той се появява и съществува поради неспособността на Човека да определи своята същност. Нейното проумяване, самоосъзнаването на Човека, има за предпоставака и следствие (рядък случай на тяхното противоречиво единство) различието от най-висшите животни – приматите. И тази неспособнос за осъзнаване на различието важи както за религиозните люде, така и за атеистите - привърженици на Дарвиновата еволюционна теория, но неспособни да разберат и приемат решението, което Маркс вече е дал на този проблем: за разлика от животните, жизнедейността на които е природен феномен, Човекът сам произвежда своя живот, произвеждайки средства за съществуването си с помощта на оръдия (сечива), които са действително продължение на неговите крайници и интелект. С това той създава Втора, очовечена природа и себе си като нейн Творец. В известния „Предговор” Маркс ще напише: „В общественото производство на своя живот хората  влизат  определени, необходими, независими от тяхната воля отношения – производствени отношения, които отговарят на определено стъпало от развитието на техните материални производителни сили. Съвкупността от тези производствени отношения образува икономическата структура на обществото, реалната база върху която се издига една правна и политическа надстройка и на която отговарят определени форми на общественото съзнание. Начинът на производство на материалния живот обуславя процеса на социалния, политическия и духовния живот изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, напротив, тяхното обществено битие определя съзнанието им.” (Лондон, януари 1859 г.)

http://jelezov.blog.bg/politika/2013/01/19/materialistichesko-razbirane-na-istoriiata.1043887

       Но още в периода 1844-45 г. когато се ражда Марксовата философия, наречена от него „нов материализъм”, той пише:

       „Фойербах свежда религиозната същност до човешка същност. Но човешката същност не е абстракция присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съкупността на всички обществени отношения. (Част от 6-я тезис от известните „Тезиси за Фойербах”. Том 3, стр. 5)

       Незавършил още своето историческо отделяне от животинското царство, пребиваващ все още в предисторията на човечеството, човешкият индивид трудно се отказва от  животинската си същност както в мислите, така и в делата си. Защото тя, животинската му същност  е кодирана в генома му и се предава по наследство и често се отъждествява с т. нар. „човешка природа”.  

       Марксовото материалистическо разбиране на историята, погрешно наричано „исторически материализъм”, съществува в научния дискурс и като „формационна теория на общественото развитие”. Според нея, в своето историческо развитие човечеството преминава през три формации: първобитно-общинна, икономическа и комунистическа. Днес ние живеем все още в края на икономическата обществена формация (ИОФ), когато господстващ е капиталистическия обществен строй, който Маркс определя като последен експлоататорски, а не като изобщо последен строй на ИОФ. Щом като основното отличие на човека от животните е производството и възпроизводството на материалния живот, в което хората влизат в производствени отношения – основа на цялата система от социални отношения, то е логично да предположим, че ключът за разбиране същността на съвременната ситуация у нас и в света е скрит в науката политическа икономия, както и в марксистката философия като необходима методология за нейното развитие и разбиране.

       За доказване неистинността на разбиранията на rumyn и на огромното множество нейни съидейници, според които социализмът, като идея, е добър, но неосъществим, поради неизменните особености на т. нар. човешка природа, ще си послужа с идеализацията – често използван научен метод в математиката и природознанието и по-рядко в  обществознанието. Тя е мислителен акт, който конструира абстрактни обекти, неосъществими в действителен опит и в практиката, чрез пределно, но не и абсолютно абстрахиране от свайствата на изследвания действителен обект.

       Да си представим една абсолатно изолирана от околния свят човешка общност примерно от 1000 активни (трудещи се) индивиди заедно с техните семейства. Целият 8-10 хилядогодишен живот в условията на ИОФ ще сведем до живота на едно поколение. В един прекрасен ден младият Адам получава в наследство от своя починал баща цялата система от условия на общественото производство (средствата за производство - СП) , които все още са много примитивни. Монополната частна собственост върху тях - юридическата форма на основното производствено отношение (Маркс) – му дава законно, в т. ч. и морално, право да отнема целия произведен от непосредствените производители продукт – Брутен вътрешен продукт (БВП), който е носител на ценност (стойност), субстанция на която е „кристализирал” жив човешки труд (Виж например  http://jelezov.blog.bg/politika/2014/03/25/stoinost-cennost.1251187)  БВП се дели на необходим продукт (НП) и принаден продукт (ПП) (да не се бърка с добавен), деление, появило се благодарение на нарастването на производителността на труда, което, от своя страна, е направило възмажна и необходима появата на частната собственост върху СП. (С това в действителната история започва ИОФ.) НП винаги е онзи минимум от блага, потребни за възпроизводството на работната сила на работника и на семейството му. Като количество и качество той е исторически определен, а формата под която Адам им го предоставя зависи от социалния статут на производителите: роби, крепосни или наемни работници.

      ПП – остатъкът от БВП след отделянето на НП - има по-занимателна участ. Известна част от него Адам е принуден да отделя и разпределя между слугите (свещанник, въоръжена охрана, учител на децата му и т. н. и др. под.), трудът на които е полезен, но не е необходим, защото те не създават, а само консумира ценност, създадена от други. Друга част от ПП той консумира сам или със семейството си. И ако за производителите потреблението на „излишества”, по определение, е невъзможно, за Адам то се превръща в самоцел. Този феномен е превърната, очовечена форма на определен  животински инстинкт, който се назовава зоологичен егоизъм. Но едновременно с това, в досегашната история, е основен мотив за развити на производството. Нравствено производителите на БВП не са по-добри от Адам - своя господар или работодател. И те биха потребявали излишества, ако имаха такава възможност. Но я нямат и няма да я имат, докато частната собственост върху условията на общественото производство предопределя частно присвояване на ПП. Премахнете частната собственост върху средствата за производсво и проблемът за излишествата ще отпадне сам по себе си.

      Възможно ли е това да стане? Да! Вече се е случвало и сега продължава да съществува в КНР, НДРК, Виетнам и Куба. Изключителен интерес представлява опитът на СССР от края на 20-те години до смъртта на Сталин. На любознателните и можещи да ползват руски език препоръчвам да прочетат книгата на проф. В. Ю. Катасонов ЭКОНОМИКА СТАЛИНА (http://www.twirpx.com/file/1441884/)

      Интересни мисли за възможността и необходимостта (закономерността) на социализма изказва широко известният в Русия Анатоли А. Васерман в интервюто „Я сталинист”, където четем: „Преходът към социализма ще стане изгоден  в целия свят едновременно. Към 2020 г. сумарната изчислителна мощност на целия световен компютърън парк ще стане достатъчна за да е  възможно изчисляването на точния пълен оптимален план на световното производство за по-малко от денонощие.” (http://archives.colta.ru/docs/15484)

      От казаното до тук можем да обобщим: едва при социалистическото производство на действителния живот, основано върху обществена собственост на средствата за произмодство, производството на БВП ще се оптимизира, а общественото присвояване, разпределението и потреблението на ПП,  от порок ще се превърне във благо за цялото общество.

       Но принаденият продукт (ПП) има още едно лице (ипостас), част или функция – натрупването, което е необходим момент както от простото, така и от разширеното възпроизводсво.

      Преди в измислената общност да се появят парите, Адам натрупва неизконсумираната част от ПП в неговата вешествена форма. След стихийната им поява, той осъзнава техните достойнства и монополизира емисията им. Веднага съобразява, че е много по-оптимално да трупа ценността (стойността) на своя принаден продукт в парична форма, но за да стане това, той трябва да бъде продаден. Оказва се обаче, че в общността няма платежоспособни купувачи (според условията на идеализацията) , т. е. свободни, независими от него стокопроизводители – собственици на средства за производство и на произведения с тяхна помощ продукт но не и от наемни работници

      Този проблем е предмет на вековен спор между различните икономическоко-философски школи и направления. Според съвременнити  буржоазни икономисти - апологети, той не съществува, е измислен от марксистите. Според марксистите, не само подобни идеализации, но и действителното развитие на капитализма, са доказателство, че той не може да съществува и се развива като затворена система. Возникнал в няколко страни на Западна Европа той реализира колосалното си развтие чрез всестранна експанзия по целия свят, в резултат на която се появи световната колониална система. Когато тя изчерпи потецеала си и се разпадна окончателно след ВСВ, беше заменена с, нова, модернизирана система, наречена неоколониализъм. Илюстрация на този процес е участта на България. Днес тя може да се гордее, че е еталон на неоколония, ръководена от най-продажната компрадорска буржоазия, каквато изобщо е възможна.

       Заключение

      Капитализмът може да се развива постъпателно, докато има поле за експанзия. Завършването на този процес, т. е. превръщането му в затворена световна система е невъзможно. Ако пасионарната част на човечеството не го унищожи преди  да е достигнал тази граница, той ще продължи движението си към своята невъзможност, т. е. към небитието, но заедно с носителя си – човешкия род.
София, юли, 2015 г.

Академик Вазген Авагян някъде пише: „Хората не четат сложни статии. Хората се разучиха да разбират езика на уравненията, формулите и изчисленията. Аз знам това и постоянно търся начини да се обаснявам с …”
Това го знам и аз, и затова се помъчих да изложа един изключително както сложен, така и актуален проблем по възможо най-разбираем начин. Изглежда, че не съм успял.
За 4 дена постът е отворен 120 пъти, но не е известно дали изобщо е прочетен. Няма коментари, а гласувалите (положително) са само пет.
Въпреки отчайващо слабия интерес към този пост, тук ще изложа още един аспект от предмета му, който оставих преднамерено за дискусията. Умен по природа, Адам разбира, че постоянното увеличаване на темпа на натрупване на "принаден продукт" (ПП) е възможно по два начина: чрез интезификация труда на производителите и второ, чрез усъвършенстване на оръдията на труда. Осъзнал това, без да се отказва от първия начин, започва бързо да механизира и автоматизира всички сектори от стопанството си. В резултат на това "брутният вътрешен продукт" (БВП), който някога са произвеждали 1000 души, вече се произвежда от 100, а не е далеч времето, когато ще се произвежда от 10. От същинския производствен процес вече са отпаднали 900 човека, скоро техния брой ще достигне 990. Така се появява един от най-сложните въпроси на съвремието: възможно ли е в условията на общество, построено върху частната капиталистическа собственост на условията на общественото производство, да се реши проблема за „излишното насаление”, като се запази основния икономически закон на капитализма – еквивалентният обмен на разменна стойност?

1. Постарали сте се да е по разбираем начин, но пак не е достатъчно разбираемо. Стилът е висок, хората не блестят с кой знае какъв интелект, а и нямат време да се замислят чак толкова.
2. Когато по диагонал срещнеш написани думите - "социализъм", "Маркс", си казваш - това е извадено от нафталина, това го отрекоха, не е актуално.
3. Предполагаш, че написаното е умно и заслужава да бъде прочетено и разбрано, но... по-късно и може би - да, а може би - не.

При време аз пак ще го чета. И то не е само да го чета, трябва и да мисля.

Нека се опитаме да погледнем на казуса от друг ъгъл. Развитието на науките, в това число философията и политикономиката (тъй като по моему друга икономика не съществува), откъсва мисълта от елементарната основа на съществуването ни, а именно, че онова, което придава действителна стойност на живота и го определя като смислен или безсмислен, е удовлетворението или неудовлетворението, което преживяваме свързвайки се емоционално и/или физически с друго (или други) човешки същества.
Още от времето на Homo Habilis, функцията на труда е била да осигурява оцеляването на вида и респективно - семейството, а акцента на съществуването е падал върху взаимоотношенията в групата и респективно в семейството. С началото на ерата на масовото производство, в определени социални групи акцента рязко преминава към труда (или по-скоро към материалните и символни резултати от труда), като постепенно тенденцията се засилва и в наши дни се е превърнала в почти тотална доминанта, превръщайки хората, държащи на изконните ценности в изключение и анахронизъм. В този смисъл мисълта на Сенека би трябвало да се разбира - "Излишеството убива човека у човека."

P.S. Хипотезата ми е нахвърляна през пръсти и съшита с бели конци (поради липса на време и място), но ми се струва, г-н Железов, че ще я разберете без проблеми.

С уважение: Д.Д.

този пост, само ако познавам поне колкото вас теорията на Маркс. Колкото и да разсъждавам сега, има голям риск да сбъркам.
И все пак, тъй като отделих известно време, нека се опитам да изложа изводите, до които стигнах, като подчертавам, че нямам претенции за тяхната вярност.
Мисля, че основното схващане, върху което изхожда написаното, е, че "битието определя съзнанието". Ако приемем за истина точно обратното - че "съзнанието определя битието" /в което аз лично като че ли вярвам все повече/, нещата изведнъж рухват, защото цялата основа, на която стоят изчезва.
Вашият Адам, който умно трупа ПП, губи мотивацията си да трупа. Богатството има смисъл да съществува, само ако е споделено, както и /за съжаление/, контрастира и се осмисля на фона на бедността. Така е с всички противоположности. Както младостта и красотата биха загубили своята стойност без старостта и грозотата, така би станало и с богатството, ако я нямаше бедността. Адам, изолиран и сам капиталист, няма абсолютно никакъв емоционален мотив да бъде капиталист. Така той само ще задълбочава своята чисто човешка самота.
Да, капитализмът наистина като затворена система, лишена от възможност за постъпателно развитие, е обречена на обезсмисляне - липсва всякакво основание за съществуването й.
Но..., ситуацията в момента съвсем не ми изглежда такава, а като че ли - обратната. Има много Адамовци, които да си сравняват ПП и като болни от фатална психическа зависимост да се стремят да стават все по-богати. Има и страшно много бедни, които ярко контрастират на богатството и му придават още по-голям смисъл.
Материалното благополучие никога не е било толкова издигнато в култ, както в наше време. Нещо повече - съзнанието на световното население е масово манипулирано, с едничката цел - да бъде превърнато в роб на вещите, които стават все по-удобни, все по-красиви и все по убиващи стремежа към духовното израстване. На този материалистически култ, трябва да отговори равностоен духовен. Човекът трябва да развие своя дух.

Аз вярвам, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. От столетия в човешките умове се трупа мисловен "боклук", който задушава естествения стремеж към развитие - вместо със здравословна храна ума се храни с ГМО. Обществото е организирано от богатите така, че и на най-големият идеалист да се налага да мисли за пари, защото всичко се измерва с тях. Без тях си никой. Срещу тези всепоглъщащи ежедневни мисли не противостои нищо.
Аз съм песимист за бъдещото човешко развитие.
Бих станала оптимист, ако хората покажат друго поведение - ако поне осъзнаят робското си мислене и най-малкото - извадят отново книгите и се зачетат в тях. Така малко по малко количествените нови натрупвания в техните умове, ще доведат до качествено изменение. Новата революция трябва да стане в умовете. Отново хората е нужно да осъзнаят, че наистина няма какво да губят, освен новите си невидими вече за окото, окови /всъщност те са видими, но различни, и поради това - неразпознаваеми/
Иначе пасионарност е абсурд да видим в съвременния човек. Той ще остане все същият пасивен потребител.
Относно проблема за излишното население, мисля, че че той в момента се разрешава в световен мащаб по един скрит, крайно циничен, но твърде елегантен начин.
Човечеството се самоизтребва, потребявайки. Вгледайте се в коя да е потребителска количка в кой да е Кауфланд. Така наречената потребителска количка е препълнена с консерванти, ГМО, Е-та и прочие. Храним се с бавни отрови. Полезни сме на системата, за да има кой да купува, но ни убива бавно това, което купуваме. Мрем от храна, от обездвижване - карайки колите си и потребявайки. Младите пък не раждат. Проблемът се решава.

Моят отговор също ще бъде "нахвърлян" - по същите причини.
Науката се казва ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ (политикономия), а не "политикономика". Такова понятие в научния икономически дискурс не съществува. Освен политикономията вече около век съществува и се развива по-нова обща икономическа наука - ИКОНОМИКС. Основа на първата е трудовата теория на разменната стойност на Смит, Рикардо и Маркс, а на втората, бащи на която са К. Менгер, Бьом-Баверк и др., основа е теорията на пределната полезност.
Същността на вашата хипотеза най-точно е изразена в следната мисъл: "... онова, което придава действителна стойност на живота и го определя като смислен или безсмислен, е удовлетворението или неудовлетворението, което преживяваме свързвайки се емоционално и/или физически с друго (или други) човешки същества.
Още от времето на Homo Habilis, функцията на труда е била да осигурява оцеляването на вида и респективно - семейството, а акцента на съществуването е падал върху взаимоотношенията в групата и респективно в семейството." Тази теза е дълбоко ненаучна, защото вижда ставането и същността на социалното=човешкото не в производството и възпроизводството на действителния живот, а го вижда в "... удовлетворението или неудовлетворението, което преживяваме свързвайки се емоционално и/или физически с друго (или други) човешки същества." Ако тезата ви е истинна, не трябва да важи за стадо от примати например. А тя е приложима дори и за популации от по-низши животни.

ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА СЕРИОЗНИЯ, АКТУАЛЕН АНАЛИЗ, КОИТО ПОЧИВА И НА ФАКТИ ОТ ЖИВОТА
КАПИТАЛИЗМЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАТВОРЕНА СИСТЕМА. ДОКАТО СТАНЕ ТАКАВА ТРЯБВА ВОЛЯ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ, А ТОВА Е СТРОЙ ОСНОВАН НА ЛЪЖАТА И ПРЕИНАЧАВАНЕ ФАКТИТЕ, КАТО ТАЗИ:
"как оцелелите след 44-та са се клеветили един друг в алчноста си да са не по добра позиция във власа. " ИМАЛО Е ТАКИВА СЛУЧАИ, НО СЪЩЕСТВЕНОТО Е ПОСТРОЕНОТО ОТ ХОРАТА И ЖАЛКОТО Е, ЧЕ ГО УНИЩОЖИХМЕ- ДОПУСНАХМЕ ДА СЕ УНИЩОЖИ.. АС ЗА МЛАДИТЕ Е НЕВЕРОЯТНО ДА ПОВЯРВАТ, ЧЕ Е ИМАЛА БЪЛГАРИЯ ТАКАВА ИКОНОМИКА
ВАЖНИ СА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА, НО И ОБРАЗОВАНИЕТО Е СЪСИПАНО...
ОСТАВА НАДЕЖДАТА, ЧЕ МОЖЕМ.. ПРИЯТНА ВЕЧЕР

:)

Новият човек с новото мислене ще
се създаде бавно и трудно
с отмирането на буржоазното общество.
Ако има световна война, след която все пак
ще останат хора, те несъмнено ще мислят вече по-различно.

"Излишеството е порок" - само когато има недостиг за другите. Маркс и Енгелс са поставили началото на научната философия, а нашето време изисква да я развием върху постиженията на естествознанието, не само, за да стигнем до разбирането на необходимите закони, които предвещават краят на капитализма, а да превърнем този край в бъдеще на човечеството. Защото краят на капитализма може да бъде и край на цивилизацията ни ,както добре си го изразил в заключението. Поздрав!!!

където слушах лекция на един американски пофесор за съотношението между теглото на мъжа и процентното съотношение на мозъка и фалоса му. Професорът твърди, че мозъкът на човека е 2,1 % от общото му тегло, а фалосът - 0,55%. Пожелавам Ви така да направите, че да повишите телесното си тегло, имате нужда. Защото със сегашното ниво на мозъка Ви в блога Ви проникват предимно примати.
И още нещо трябва да направите - да изминете прехода Ком-Емине. След месец сам в планината човек се размисля и се променя в положителна посока. Дори да е тотално объркан в ценностната си система, може да се пооправи. Амин!

Всеки, който прочете горния коментар, както и другия, написан върху постинга ми „ОТКРОВЕНИЕ НА РАДАН КЪНЕВ”, ще се убеди в точността на оценката, която съм дал на автора им в моя постинг ”ПРОСТАК ЛИ Е”.